000071 Акционерно дружество за керамични изделия Струма София

История на фабриката

Възникването на керамичната фабриката "Струма" води началото си от малка керемидено-тухларна фабрика на трима жители на тогавашното село Батановци. 

През 1913 г. те прехвърлили целия си инвентар на Балканско търговско-индустриално дружество - София, което впоследствие учредило на 16 декември 1914 г. акционерно дружество за керамични изделия "Струма" със седалище в София. Новите акционери подготвили планове за строителство на голяма фабрика, но поради Балканската война строежът бил отложен.

През 1918 г. била произведена първата партида керемиди. Строежът на фабриката продължил и през 1921-22 г. Фабриката произвеждала годишно около 1 000 000 керемиди и 500 000 броя тухли за вътрешния пазар. Предметът на дейност включвал и производство на тротоарни плочки и разни тръби. Главен акционер бил Калин Балабанов, който притежавал предприятието до национализацията му на 23 декември 1947 г.

Под сградата има тунел, по който се е стигало до близка кариера за глина. Изходите му са затрупани, но реално тунелът с релсовите линии до находищата съществува и в момента.

Източник: Милена Симова - главен експерт в Държавния архив - Перник

https://dnes.dir.bg/obshtestvo/fabrika-keremidi-kamarata-arhitektite-bulgaria-26854117

Сграда

Сградата на фабриката е единствената сграда у нас с изцяло дървена конструкция и носещи тухлени стени. И въпреки че една четвърт от подпорите ѝ, които са от дърво, докарано от Алпите, са откраднати, както и дървената подова конструкция, тя продължава да стои стабилно, защото според архитектите е конструктивно презастрахована. Дори земетресението в Перник през 2012 година не ѝ е нанесло вреди. Автор на сградата е видният български архитект Георги Фингов, а през 1945 г. неговият син, Димитър Фингов, проектира надстрояването ѝ с четвърти етаж.

Четириетажното производствено здание е единственото в България, направено изцяло от дървена конструкция, с носещи тухлени зидове. Дървеният материал бил доставен от Алпите.

И до днес конструкцията е като перфектен пример от учебник, според специалисти.

Чертежи, съхранявани в Държавния архив в Перник свидетелстват за авторство на проекта на голямото име в българската архитектура Георги Фингов, проектирал много обществени, училищни и жилищни сгради, главно в София и в Пловдив.

Всичко започва през 1911 г., когато Иван Андреев, Ахил Греков и Янаки Атанасов от тогавашното село Батановци се сдружават да построят малка фабрика, сдобивайки се със специални облаги за производство на керамични изделия в Кюстендилска, Дупнишка и Радомирска околия. След 2 години фабриката близо до гарата е готова, но на предприемачите им трябва капитал и заедно с Балканското търговско-индустриално дружество в София през 1914 г. учредяват акционерно дружество „Струма“. Главен акционер в него до национализацията през 1947 г. е Калин Балабанов. То започва изграждането на голяма фабрика, но Първата световна война забавя строителството. Макар и вече в експлоатация, фабриката се достроява още няколко години след края на войната.

Мястото за голямото предприятие е идеално избрано – до богато находище на глина. Италианските специалисти и германският инженер, който проектира производствените мощности, дават висока оценка за качествата ѝ. А геологът проф. Стефан Бончев оценява находището като практически неизчерпаемо. Все пак през 50-те години качествената глина привършва и държавното вече предприятие променя асортимента на производството.

Сградата е построена върху 3000 кв. м площ, на 4 етажа, с два комина, по 42 и 65 метра високи. По тунел с теснолинейка, дълъг километър и половина, който сега е затрупан, но може да се отвори, глината се пренасяла до фабриката. В нея работели 150 работници и инженери. Годишно се произвеждали един милион керемиди и половин милион тухли от всички видове, но също и тротоарни плочки и тръби.

Сега жителите на Батановци и експерти от Камарата на архитектите искат да възродят сградата и тя да се използва например за културни събития. Не е ясно обаче каква е собствеността ѝ. Преди много години претендиращи за част от нея са били обезщетени, а в държавните регистри не е ясно кой днес е собственикът. Докато се изясни собствеността, подписка на местни жители настоява фабриката да бъде обявена за архитектурен паметник на културата, за да спре да се разграбва и руши. Очаква се Министерството на икономиката, като наследник на одържавените предприятия, да стане собственик на сградата.

Текстът е публикуван в брой 7/2018 г. на списание "Икономист"

https://bglobal.bg/6059-%D0%A3%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%83%D1%85%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%B0%D0%BB%D0%BF%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D1%81%D0%B8