Scripophile.com

Български 5% Държавен Заем в Злато от 1904 Година

 Българско акционерно дружество Стопанин 1919г.

 Спестовно Строително Кооперативно Сдружение Собствен Дом 1937г. 

 Ючбунарска Популярна Банка 1934г. и 1937г. След приемането на “Закона за защита на нацията” през 1941 г.се забранява лицата от еврейски произход да участват в дружества за кредит с повече от 49 % капитал и гласове и да бъдат на каквато и да е било ръководна служба. Българският свободен “Съюз на популярните банки” предприема кампания в национален мащаб за спасяването на спестяванията и възможностите за кредитиране на българските евреи чрез обединението на еврейските банки с български. Ючбунарска популярна банка приема да се слее с еврейската банка"Геула" и приема капитала и хората й, така че да се отговори на изискването на Закона. Вместо да бъде ликвидирана и средствата й одържавени, "Геула" продължава да съществува като два автономни клона със свое счетоводство и на основата на собствените си методи, в рамките на обединилата се с нея на 16. ІІ. 1941 г. Ючбунарска популярна банка . И след влизането на ЗЗН в сила, нито една еврейска банка не е ликвидирана, благодар

 Анонимно Акционерно Дружество за Индустрия и Търговия Ив. К. Калпазанов 1920г. Промишлената история на Габрово започва с пускането в действие на първата вълнено-текстилна фабрика не само в града, но и в Княжеството след Освобождението. Инициативата за нейното създаване принадлежи на Иван К. Калпазанов, но идеята за подобно начинание е назряла в главите на някои от габровските едри занаятчии-гайтанджии още преди 1878 г. Именно в средата на гайтанджийския еснаф израства Иван К. Калпазанов и се издига като водещ производител. След Освобождението в условията на силна конкуренция (започнала да се усеща още от края на 60-те години на ХІХ век в средите на габровските гайтанджии) и все по-усилващ се недостиг на прежда за плетене на гайтан, предприемчивият габровец успява да реализира предосвобожденската си идеята за създаване на предачна фабрика, която да му позволи да разреши проблема с осигуряването на суровини. В съдружие със своя приятел и клиент търговеца Петко Цокев и с помощта на наско

 Търговска Кооперативна Банка 1945г.

 Плевенски Mодерен Tеатър 1913г.

 Българско Акционерно Дружество за Над и Подземни Строежи Циклоп 1929г.

 Южно-Българска Търговска Банка 1931г.

 1-во Българско Анонимно Дружество За Книжно Мукавено Производство, София Княжево 1930г. 

 SA Belge des Filature et Tissage Laine a Sofia (Bulgarie), accion, 1927

 Compagnie Sucriere de Bulgarie SA, accion, 1912 (Siege: Bruxelles)

 SA Belge des Filature et Tissage Laine Sofia (Bulgarie), parte de fundador, 1923

Българска Черноморска Маслодайна и Сапунена Фабрика 1926г. и Българска Черноморска Маслодайна и Сапунена Фабрика 1927г. Hullerie et Savonnerie Bulgare de Mer Noire SA, accion, Bourgas, 1926 & SA Belge des Filature et Tissage Laine a Sofia (Bulgarie), accion, 1927

  Съюз на народните кооперативни банки 1940г.

 Кооперативна каса при съюза на служителите при БЗКБ 1937г.

Софийска Популярна Банка 1929г. Софийска Популярна Банка е създадена през 1903 г. и съществува до 1953 г. Сградата в сърцето на София на ъгъла на улиците „Цар Калоян“ и „Алабин“ е издигната през 1938 г. за нуждите на Софийска популярна банка по проект на завършилия във Флоренция архитект Райчо Ганев. В унисон с предназначението си тя имала касова зала и магазини на партерния етаж, а в останалите пространства – канцеларии. Общественото здание е поразено и претърпява тежки щети по време на англо-американската бомбардировка на 30 март 1944 г. След извършеното през 1945 г. основно преустройство на разрушената постройка по проект на главния архитект на София Петър Кантарджиев тя придобива нов архитектурен вид с опростени неокласически форми. През 1977 г. сградата на бившата Софийска популярна банка е обявена за паметник на културата, а днес е финансов център на Банка ДСК. Съобщение във вестник "Защитник", брой 38 от 1904 г. за започване на дейността на Софийска популярна банка: