Анонимно Акционерно Дружество за Индустрия и Търговия Ив. К. Калпазанов 1920г.

 Анонимно Акционерно Дружество за Индустрия и Търговия Ив. К. Калпазанов 1920г.

Промишлената история на Габрово започва с пускането в действие на първата вълнено-текстилна фабрика не само в града, но и в Княжеството след Освобождението. Инициативата за нейното създаване принадлежи на Иван К. Калпазанов, но идеята за подобно начинание е назряла в главите на някои от габровските едри занаятчии-гайтанджии още преди 1878 г. Именно в средата на гайтанджийския еснаф израства Иван К. Калпазанов и се издига като водещ производител. След Освобождението в условията на силна конкуренция (започнала да се усеща още от края на 60-те години на ХІХ век в средите на габровските гайтанджии) и все по-усилващ се недостиг на прежда за плетене на гайтан, предприемчивият габровец успява да реализира предосвобожденската си идеята за създаване на предачна фабрика, която да му позволи да разреши проблема с осигуряването на суровини. В съдружие със своя приятел и клиент търговеца Петко Цокев и с помощта на наскоро завърналия се от Швейцария учител по дескриптивна геометрия в Априловската гимназия Васил Н. Карагьозов, Калпазанов пуска своята фабрика на 14.11.1882 г. Машините са доставени от Саксония и са производство на реномираната фабрика „Рихард Хартман” от гр. Кемниц. Пригодени са за производство на по-грубата щрайхгарна прежда, която намира по-добра реализация на пазара и е технологично по-лесна за изработка. Задвижвани са от водно колело.Събитието е официално оповестено на 4 декември 1882 г. в бр. 139 на ДВ. Фабриката предизвиква нечуван интерес и извън пределите на Габрово. Тя е първата модерна фабрика в новоосвободеното Княжество България.
Славата ѝ достига дори до двореца. Лично княз Александър Батемберг идва в Габрово през 1884 г., за да я види. Посрещнат е изключително тържествено – дворът отново е богато украсен, този път не вълна, а прежда е изпредена и обагрена в цветовете на българския трикольор. Князът е приятно изненадан и силно впечатлен от машините, от качеството на произвежданите вълна, прежда и тъкани. Изисква фабриката за личен доставчик на двора под името „Първа княжеска придворна фабрика за производство на сукна и гайтани“.

Интерес проявява и военното министерство, на което тя дълги години остава редовен доставчик.В следващите години фабриката се развива по възходяща линия
Успехът на тази първа фабрика насърчава Иван К. Калпазанов да разшири дейността си. През 1887 г. в съдружие с брат си Пенчо К. Калпазанов, Петко Цокев, братята Иван и Христо К. Конкилеви, Иван Хр. Бурмов, Йоаким Г. Якимов създават нова фабрика със сграда в двора на старата. В нея са инсталирани английски машини за по-финото, камгарно предене. На следващата година Иван Калпазанов започва самостоятелно строеж на трета фабрика. Тя става известна като „новата”, за разлика от „старата” (създадена през 1882 г.) и средната (1887 г.).
След смъртта на създателя на фабриката през 1889 г., управлението на предприятието преминава в ръцете на наследниците му. За подобряване управлението на активите на предприятието наследниците на Калпазанов създават през същата 1889 г. „Събирателното Дружество „Ив. К. Калпазанов”, Първа княжеска придворна фабрика за шаяци, сукна и гайтани”.
През 1907 г. се извършва нова промяна във формата на собственост на фабриките. Събирателното дружество е преобразувано в Анонимно Акционерно Дружество за Индустрия и Търговия „Ив. К. Калпазанов” с капитал 1 080 000 зл. лв. Така в навечерието на Балканските войни фабриката, основана от Иван К. Калпазанов, представлява едно реномирано и солидно индустриално предприятие съвсем равностойно на европейските фабрики от същия мащаб.