Пропускане към основното съдържание

Кораловаг Варна 1933 год.- Българско Акционерно Дружество за строене кораби, локомотиви и вагони във Варна


 

Българско акционерно дружество за строене на кораби, локомотиви и вагони “Кораловаг” е едно от най-големите и значими стопански предприятия в началото на XX век. Неговото създаване и разширение има интересна история.

Дружество “Кораловаг” е основано през 1927 г. от европейски индустриалци и Българско параходно дружество с цел за първи път в България да започне строеж на кораби, локомотиви и вагони. За председател е избран инж. Богдан Морфов, а подпредседатели са Лоренц Мьорн, София и д-р Фридрих Пеприна, директор на Рингхофер – Татра заводи, Прага. Във фабриката работят 450 работници, предимно специалисти.

Тържественото освещаване на “Кораловаг” се извършва на 27 април 1928 г. Първата българска частна корабостроителница разполага с няколко самостоятелни работилници: корабостроителна работилница с док (единствен в България, с 2000 тона подемна сила), железостроителна, котлярна, леярна, шлосерна, стругарна, дърводелна, вагонна, както и работилница за поправка на автомобили.

Някои по-важни обекти, изработени от дружеството:

2200 тона железни мостове за железопътни линии; 1500 тона шосейни железни мостове; редица плавателни съдове – рибарски, спортни и други лодки, за първи път изработени масово; покривни конструкции за монументални постройки, като за варненския народен театър, бургаската митница, електрическата централа Въча и др; библиотечни стелажи за библиотеката на Софийския университет; баражи за електрически централи; стълбове за електропроводни мрежи; пилони за електрически линии; парни котли, резервоари, парни шосейни валяци; товарни вагони за БДЖ; индустриални и земеделски машини; водопроводни арматури и др.

Същевременно предприятието извършва генерални ремонти на голям брой локомотиви и вагони за БДЖ, на параходите на Българското параходно дружество и на разни други чуждестранни и местни дружества.



Коментари

Популярни публикации от този блог

Софийска Популярна Банка 1929г.

Софийска Популярна Банка 1929г. Софийска Популярна Банка е създадена през 1903 г. и съществува до 1953 г. Сградата в сърцето на София на ъгъла на улиците „Цар Калоян“ и „Алабин“ е издигната през 1938 г. за нуждите на Софийска популярна банка по проект на завършилия във Флоренция архитект Райчо Ганев. В унисон с предназначението си тя имала касова зала и магазини на партерния етаж, а в останалите пространства – канцеларии. Общественото здание е поразено и претърпява тежки щети по време на англо-американската бомбардировка на 30 март 1944 г. След извършеното през 1945 г. основно преустройство на разрушената постройка по проект на главния архитект на София Петър Кантарджиев тя придобива нов архитектурен вид с опростени неокласически форми. През 1977 г. сградата на бившата Софийска популярна банка е обявена за паметник на културата, а днес е финансов център на Банка ДСК. Съобщение във вестник "Защитник", брой 38 от 1904 г. за започване на дейността на Софийска популярна банка:

Български 5% Държавен Заем в Злато от 1904 Година

Български 5% Държавен Заем в Злато от 1904 Година

Ючбунарска Популярна Банка 1934г. и 1937г.

 Ючбунарска Популярна Банка 1934г. и 1937г. След приемането на “Закона за защита на нацията” през 1941 г.се забранява лицата от еврейски произход да участват в дружества за кредит с повече от 49 % капитал и гласове и да бъдат на каквато и да е било ръководна служба. Българският свободен “Съюз на популярните банки” предприема кампания в национален мащаб за спасяването на спестяванията и възможностите за кредитиране на българските евреи чрез обединението на еврейските банки с български. Ючбунарска популярна банка приема да се слее с еврейската банка"Геула" и приема капитала и хората й, така че да се отговори на изискването на Закона. Вместо да бъде ликвидирана и средствата й одържавени, "Геула" продължава да съществува като два автономни клона със свое счетоводство и на основата на собствените си методи, в рамките на обединилата се с нея на 16. ІІ. 1941 г. Ючбунарска популярна банка . И след влизането на ЗЗН в сила, нито една еврейска банка не е ликвидирана, благодар